ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА
За Вас деца: ОСНОВНИ ПРАВИЛА В ОБЩУВАНЕТО
Решаващо за социалният живот на всеки човек е това,по какъв начин той контактува с останалите,как представя себе си ,как бива разбиран ,как той самият разбира останалите.Никой не иска да бъде сам,неразбран и нежелан.Липсата на умения в общуването между хората води до многобройни неуспешни контакти.Част от тези контакти биха могли да бъдат решаващи в живота на един човек.Хората си влияят един на друг най-често по пътя на общуването .Човек пренася информация,обсъжда факти,споделя мнение ,разкрива чувства и т.н. всепо пътя на общуването.Общуването предполага съзнателно желание за контакт и наличието на взаимодействие, при което се разменят споделени символи.Има правила които улесняват общуването и фактори които го затрудняват.С част от тях ще ви запознаея днес.Ако човек не ги спазва понякога достига до така нареченото от психолозите “социална смърт”.
Социалната смърт е най-лошото нещо в живота на някого.Животът става непоносим.човек започва да търси други към които да насочи емоционалното си отношение ,съгласен е дори да изтърпи всичко само и само да не остане сам.Когато настъпи социална смърт ,нерядко човек решава да приключи живота си.
Затова е изключително важно как общуваме с другите и какви правила следваме във взаимоотношенията с другите.
Има една народна поговорка “По дрехите посрещат –по ума изпращат”.Затова какво първо впечатление правите е много важно за едно общуване или връзка,приятелство.
ПЪРВОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ
В момента ,в който един човек види друг, в съзнанието му се случват страшно много неща .Получават се смесени сигнали от вербалната и невербалната комуникация между хората .Когато се получават смесени послания в комуникацията , човек има склонност да казва НЕ , понеже усеща НЕЩО НЕРЕДНО .Мозъкът веднага се пробужда .Веднага се опитва да категоризира човека като някакъв тип.Този процес се извършва от подсъзнанието и трае за около 4 секунди.В първите мигове когато един човек среща друг се образува едно много силно ДА или НЕ реакция.Тази реакция се отнася до човека .Тя няма нищо общо с неговата /нейната религия, политически възгледи,предлаган продукт или услуга.Тя е просто ДА или НЕ .Реакцията на приемане или отхвърляне е моментална и подсъзнателна.Необходими са много усилия ,за да се преодолеят тези първоначални впечатления.Вашето ниво на привлекателност ,така както се възприема от околните ,ще бъде едно значително предимство или пречка в кариерата ви , във връзките ви и във всички други аспекти на живота ви.Много е важно да изглеждате възможно най – добре.Дрехите ,гримът,бижутата, часовникът,чорапите,обувките , палтото ,очилата и всичко друго свързано с външния ви вид може да създаде или разруши една връзка ,преди дори да сте си отворили устата. Е зависимо дали сте прави или седнали ,трябва да стоите настрана от личното пространство на човека.Това пространство обикновено се определя като балон 50 см около тялото на събеседника.Навлизането в това пространство е рисковано.Ако се излезе извън 55-100 см има опасност да изгубиш вниманието на човека.
Тайни за обаятелно впечатление,което да остане за цял живот
Независимо дали това е първата ви среща с някого ,или просто среща с някого,когото вече познавате ,първите няколко минути са най – важните за развоя на тази среща,всъщност те са развоя на тази среща.
1.Облечете се около 10% по-добре,отколкото очаквате човека с който се срещате да е добре облечен.Не се обличайте помпозно или небрежно.Това се счита за неуважение.
2.Хората се чувстват най- удобно ,когато другите приличат на тях по външен вид, убеждения или ценности.Предположете какви са ценностите и убежденията на хората с които се срещате изразявайте ги или поне ги имайте в предвид,за да бъдете подготвени да направите най-добро първо впечатление.
3.Трябва да изглеждате безупречно ,когато за първи път се срещате с някого.Това означава , че трябва да миришете добре ,косата ви да е сресана и пригладена и да изглеждате колкото се може по -добре.
4.Забележете темпото на говорене и слушане на човека/обикновено двете са идентични/ и се опитайте да им паснете възможно най -много.Не говорете толкова бързо ,че човека да не може да смогне да разбере какво казвате /ако той самият говори бавно / и не говорете бавно ,ако човека преработва информацията бързо/това означава и че говори бързо/,тъй като ще го отегчите.
5.Когато се срещате със жени /независимо дали вие сте мъж или жена/трябва да се опитвате да държите равнището на погледа си под това на събеседника.Изследванията показват ,че почти всички жени се чувстват по- комфортно и по малко притеснени когато равнището на очите им е по- високо от това на околните.
6.Когато събеседниците ви са особено емоционални ,не надвишавайте тяхното ниво на емоция.Не си позволявайте да бъдете разстроени /загрижени от причината за техния гняв.
7.Бъдете добре запознати с термините и темите по които разговаряте.
8.Показвайте неподправен интерес към събеседника ,неговите или нейните интереси ,цели и работа .Нищо не е така важно за изграждането на една връзка на разбирателство ,както искрения и загрижен интерес към човека ,на когото се опитвате да въздействате.
След като направим първото впечатление ,ако не се придържаме към някой други правила сме обречени на скорошно прекъсване на общуването с някого.
Всички ние сме РАЗЛИЧНИ.По различен начин виждаме света.За някой от нас чашата е наполовина празна,а за други наполовина пълна.Всеки човек вижда това ,за което е настроен и постъпва съобразно формираната субективна картина.За това не може да се предвиди поведението ,ако не се отчита субективната гледна точка кум тях.Тук се включват такива механизми ,които затрудняват общуването като СТЕРЕОТИПИТЕ,ДИСКРИМИНАЦИЯТА,ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ.
СТЕРЕОТИПИТЕ –Когато човек взаимодейства с хора ,които познава слабо той дирижира своето поведение към тях в зависимост от личностната схема ,която има за другите.Съдържанието на схемите за различните социални групи ,към които принадлежи и всеки от нас притежава обобщения,голяма част от които могат да бъдат наречени стереотипи.фактически няма човек ,който да не борави съсъ стереотипи,когато си създава впечатление за другия и когато определя това поведение ,което трябва да извърши.Поради това е погрешно да смятаме ,че стереотипите ограничават познанието ни.Според съвременните изследователи ,стереотипите се създават в резултат на някои проблеми в процеса на обработка на информацията и са вид процедури ,с които се облекчава изпълнението на сложни познавателни процедури./човешкият мозък е съэздаден така ,че винаги да бъде подредена информацията в него.големият обем информация трудно може да се обработи изцяло ,дори частично .Поради тази причина стимулите и информацията която постъпва от заобикалящата среда се групира по някакъв признак и не се разсъждава относно истиността на тази информация.Взема се идин факт или чмерта и се прави генерален извод относно предмета или човека./
Едино отосновните аспекти на стереотипите е системното изкривяване.Става дума за тенденция да се преписват такива характеристики на членовете на външната група ,които да потвърждават едно предварително “изкривено” умозаключение.
Друг аспект на стереотипа е разглеждането на членовете на външната група по един и сщи начин.Притежателят на стереотипа за дадена група не е в състояние да гледа разграничението на членовете на тази група.
Логично е да се запитаме защо съществуват стереотипите,ако те се основават на несправедливи съждения.Най – очевидният отговор е ,че стереотипите насочват човека и му осигурявят план за действие при всеки социален контакт по начин ,който вече е отвърден от него.Хората осъзнават и помнят онази информация,която макар и превратно ,поддържа формираните им по един или друг начин схеми ,Включително и стереотипни схеми.Често се получава така,че членовете на една стереотипизирана група действително се държат по очаквания,от гледна точка на стереотипа ,начин,т.е. създава се един поведенчески потвърден ефект на тази несправедлива нагласа ,каквата е стереотипа.
Едно от основните правила е НЕ КРИТИКУВАЙТЕ.Всеки глупак може да критикува ,да осъжда и да се оплаква –както правят повечето глупаци.потребни са обаче характер и самообладание за да може човек да разбира другите и да им прощава.Изтъкването на недостатъци е безполезно ,защото предизвиква противната страна да взема отбранително положение и да се оправдава.Такова изтъкване е опасно ,защото наранява достойнството на човека ,понижава чувството му за значимост его настройва враждебно.Те са точно това ,което бихме били и ние на тяхно място.Острите критики и изобличения не дават плод.АКО ИСКАМЕ ДА ПОРОДИМ ЛОШИ ЧУВСТВА У НЯКОЙ,КОИТО ЩЕ ТРАЯТ С ДЕСИТЕЛЕТИЯ,НЕ НИ ОСТАВА НИЩО ДРУГО,ОСВЕН ДА ГО БОВДНЕМ С НЯКОЯ ЗАБЕЛЕЖКА ,ТА ДОРИ ТЯ ДА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Вместо да осъждаме хората нека се опитваме да ги разбираме.нека се опитваме да узнаваме ,защо постъпват така.Това е много по – полезно и интересно ,отклкото да ги критикуваме.Създава съчувствие ,търпимост и доброта –да разбираш всички значи да прощаваш.
Друго основно правило ДА СЛУШАМЕ ВНИМАТЕЛНО.Твърде важно е да отдавате голямо внимание на лицето ,което ви говори.Ако искате да знаете как да направите хората да ви отбягват и да ви се смеят зад гърба,и дори да ви презират ето рецептата :никога не слушайте някого дълго време.Говорете само за себе си.Ако ви хрумне някаква идея,докато говори другият,не го чакайте да свърши.Той не е интелегентен колкото вас.Защо да губите време.Човек ,който говри само за себе си - само и за себе си мисли.А човек ,който мисли само за себе си – е безнадежно некултурен.Той е некултурен ,колкото и да е всокообразован.Помнете ,че човека ,с който вие разговаряте ,сто пъти повече се интересува от себе си,от своите нужди и проблеми,отколкото от вас и вашите проблеми.
Съществуват така наречените “вселенски “ принципи на общуване и мотивите които ги движат.Базират се на още на мащабно проучване за преминалите проверката на времето аксиоми на световната философска мисъл.
1.Никога не прави това ,което нее в контекста на твоите дълготрайни интереси,нито пък не е в контекста на твоите приятели.Принцпът се основава върху учението на Питагор за личните итереси,съчетаващи се с интересите на другите ,както и върху тезата за различието между краткотрайните и дълготрайните интереси.
Пример:днес може да направиш нещо /да речем да се отнесеш грубо с някой твой съученик,приятел,познат ,но след години да поискаш неговата помощ за нещо-животът е странно колело днес е по един начин утре може да бъде точно обратното/
2.Никога не прави нещо за което да не може каже ,че е честно или пък нещо,което да не може с гордост да се обяви на всеслушание.
3.Никога не не прави това ,което не е добро и не съдейства за формирането на общностно чувство,на усещането ,че всички преследват една обща цел.
4.Никога не прави това ,което уврежда обществото в което ти живееш.
5.Никога не прави това ,което нарушава закона тъй като в него е олицитворен минимумът морална норма на обществото.
6.Никога на прави това ,което не би препоръчал и другите да го правят оказали се в твоята ситуация.
7.Никога не прави това ,което би могло да навреди на по- слабите в обществото.
Някои намират удоволствие в нараняването на други. Идеята за емоционалната агресия ни разкрива, че агресията може да бъде приятна. Много хора, когато са в състояние на дистрес, искат да травмират психично останалите и са удовлетворени след постигането на тази си цел. Те биха намерили дори за приятно и възнаграждаващо да ранят физически своите жертви (при условие, че няма да понесат някакви негативни последици).
Какъвто и да е източникът на човешкото недоволство, би трябвало да признаем, че някои от тях многократно изпитват вътрешна подбуда и силно желание да се нахвърлят върху другите. Не е ли възможно тогава, ако те наистина в такива случаи пребият други хора, да се научат, че агресията може да бъде и удоволствена? Нещо повече, да предположим, че специално тези агресори открият също така, че могат да се облагодетелстват и по други начини, нападайки тези около тях: те могат да докажат мъжествеността си, да покажат, че са силни и важни, да спечелят по-висок статут в социалните си групи и т. н. Чрез постигане на тези желани резултати, те отново откриват, че агресията може да бъде удовлетворяваща. И след като биват многократно възнаграждавани за нападателността си, могат да стигнат закономерно до „откритието", че агресията сама по себе си е удоволствена (Berkowitz, 1993).Какъвто и да е точният механизъм, по който се случва това, резултатът е, че някои индивиди започват да се наслаждават и изпитват удоволствие от нараняването на останалите, както и да постигат друг вид облагодетелствания. Тогава те вече биха могли да нападнат някого дори тогава, когато не са емоционално възбудени, а просто защото са се научили и разбрали, че това е забавление. Ако са отегчени или са в лошо настроение, например, могат да излязат пък на агресивен рейд. За да получат удовлетворение при причиняването на болка, както и за да постигнат чувство за сила, контрол и господство.
Установено е, че у агресивните деца се концентрира огромно количество енергия, която се излива в определена посока, съобразно условията в социалната среда и техните личностни особености. Такива деца обикновено в миналото са имали дефицити от обич у дома, над тях може да е упражнявано и насилие. В тяхната психика миналото тежи като воденичен камък. Бъдещето им е неясно, нямат дългосрочни цели и перспективи, а имат и затруднения при определяне на смисъла на живота си. формираните дефицити се пренасочват към сферата на фантазиите, чрез което се натоварва неукрепналата им психика. Някои деца, които са отделени от семейството, страдат поради липса на контакти и общуване с родителите. Вследствие на депривация, поради раздялата със семействата си, децата са подложени на допълнително напрежение.
Към портрета на агресивни деца могат да се добавя и някои външни характеристики. Най-често тези деца са немарливи към хигиената и облеклото си, значителна част от тях пушат, злоупотребяват с алкохол, правят опити за вземане на наркотици, небрежни са към дейността и ученето, резултатите им в училище са твърде ниски, трудно установяват и поддържат стабилни контакти с връстниците.
Агресивните деца имат удивителна способност да показват чрез жестикулации какво чувстват, какво могат да понасят и какво не могат. Това е особено характерно за изявените интроверти. При навлизане в тяхното поле те изпитват възбуда, „настръхват", проявяват непоносимост дори към човек, за когото знаят, че няма да им навреди. Такива деца могат да насочат агресията си и върху деца с позитивно насочено поведение. Някои от тях трудно приемат чуждия успех и реагират с агресивни действия (такъв е случаят с удушеното момиче в Пловдив). Те могат демонстративно да напуснат групите, с които е свързано тяхното всекидневие.
Подрастващите, склонни към хулигански прояви, активно търсят възможност за предизвикване на конфликти, за демонстриране на сила и безстрашие. Чрез побоищата изразяват и своето озлобление. По пътя към постигане на своята цел те са готови да наранят съзнателно и безцеремонно другите.
В заключение може да се каже, че агресивността е защитен механизъм, с който децата често прикриват слабости и комплекси, неудовлетворени потребности от семейна топлота и разбирателство, от по-малките си възможности и силното желание да бъдат като другите и дори по-значими. Агресивните прояви на подрастващите са показателни и за липсата на задръжки, което ги прави по-безразсъдни, по-неудържими и нападателни и по-опасни за себе си и за околните.
