ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА
За Вас родители:КОНФЛИКТЪТ В СЕМЕЙСТВОТО
Както в резултат на лабораторни експерименти, така и от наблюдения в домашни условия се установява, че дори прохождащи бебета са определено емоционално разстроени при вида на разгневени възрастни в конфликт. На колкото повече „битки" са свидетели малките, толкова по-интензивно е състоянието им на дистрес. Както и в други области на човешкото поведение силното детско неудоволствие може да предизвика агресивни реакции. Дори само присъствието им по време на взаимни гневни и ядовити размени между възрастни, които те не познават, може да стимулира и подтикне малките деца да се удрят, ритат или блъскат еднодруго. Очевидно тези явления са в резултат на тяхната вътрешна емоционална обърканост. След като малчуганите реагират по този начин при вида на каращи се непознати, то съвсем вероятно е те да бъдат много по-обезпокоени и да станат дори още по-агресивни, когато са свидетели на конфликт между своите собствени родители.
Конфликт и развод.Когато родителският конфликт е така тежък, че води до разтрогване на брака, той е също така често силно смущаващ и обезпокоителен за децата и може да провокира агресия. ... от Университета на Вирджиния в Шарлотсвил, САЩ, съобщава за такива агресивни тенденции в своето добре известно надлъжно проучване на ефектите от развода върху децата. Тя и колегите й оценяват социалното поведение на извадка от 4 годишни момчета и момичета в продължение на две години след разводите на родителите им. (Във всички тези случаи попечителството на децата е предоставено на майките). И тъй като тази глава е фокусирана върху мъжката агресия, ще разгледаме самр резултатите, отнасящи се до момчетата (въпреки че, най-общо, момичетата показват до известна степен подобни типове на поведение).
Много от момчетата в проучването на ... се оказват разстроени от разбиването на семействата им и тяхното безпокойство продължава за известен период от време. Дори година след раздялата малчуганите с разведени родители разкриват по-високи равнища както на емоционална, така и на инструментална агресия (и физическа, и словесна) в сравнение с връстниците си от здрави семейства. Друг показател за емоционалната обърканост и безпокойство на тези деца е, че те не само са по-склонни от своите връстници, произхождащи от незасегнати семейства, да демонстрират гневни изблици, но разкриват също така и тенденция към по-слаба ефективност при използване на агресията, за да постигнат желаното от тях.
Две години след разбиването на семейството обаче картината търпи промени. Поне в известна степен. Психолозите не виждат вече никаква разлика между двете групи момчета, въпреки че останалите им връстници все още смятат момчетата от разбитите семейства за по-агресивни от онези с неразведени родители. Едно възможно обяснение на това несъответствие е, че малчуганите от разведените семейства сега са до известна степен не толкова лесно поддаващи се на провокации в сравнение с една година по-рано (те не нападат никого, когато психолозите са наблизо), но все още не са така приятелски настроени към връстниците си, както са децата от здравите семейства.
Споделям становището на авторите, които считат, че момчешката агресия не е причинена от отсъствието на техните бащи. Тя произтича по-скоро от емоционалната обърканост и безпокойство, произхождащи от родителския конфликт. Друго едно надлъжно проучване потвърждава това обяснение. Използвайки личностови измервания на деца по време на израстването им, изследователите сравняват децата, чиито родители се развеждат или разделят по-късно, с други малчугани, чиито родители остават впоследствие заедно. Момчетата от семейства, които впоследствие ще бъдат разбити, се оказват по-склонни към импулсивност, свръхак-тивност и агресивност от останалите, още седем години преди разрушаването на семейството, сякаш са вече объркани от дисхармонията между техните майки и бащи. Както отбелязват изследователите, „конфликтното поведение, недостъпните родители по време на периода преди раздялата могат да имат сериозни последствия за личностовото развитие - особено при момчетата".
Скритият смисъл, разбира се, е, че децата не са задължително сериозно разстроени от развода или раздялата на своите майки и бащи сами по себе си. Степента на преживения от малчуганите стрес може значително да зависи от равнището и интензитета на родителския конфликт. Те могат да не бъдат сериозно загрижени или поне могат да преодолеят доста лесно изпитваните от тях объркване и смущение в случай, че родителите им не си обявят открита война, а разтрогнат брака си по един приятелски начин. ... и сътрудниците й изнасят някои окуражителни данни по този въпрос. Сравнявайки децата на разведените и неразведените родители, две години след разбиването на семейството, те установяват, че момчетата от натоварените с конфликти, но запазени семейства, са в действителност по-агресивни отколкото са синовете на спокойно развелите се родители. Както отбелязват изследователите, „В края на краищата, съпружеското несъгласие може да бъде свързано с много по-неприятни резултати за децата, отколкото с развода". Едно спокойно и възпитано разтрогване на брака може много по-малко да навреди на децата, отколкото многократното излагане на междуродителско напрежение и конфликт в продължение на значителен период от време.
МОДЕЛИРАНЕ НА ВЛИЯНИЯТА
"Прави това, което правя аз": Предоставяне на децата примери за подражание
Освен описаните по-горе фактори, примерите, които останалите предоставят на децата, могат също така да повлияят детските агресивни склонности, независимо от това дали другите желаят или не да им бъде подражаване Пионерското изследване и теоретизиране в тази област (както бе вече многократно отбелязвано и изтъквано) принадлежат на .... Той и много други психолози обикновено говорят за това явление като за моделиране, определяйки го като влиянието, което възниква, когато хората наблюдават някой друг (модела) да действа по определен начин и след това имитират поведението на този индивид.
Връстниците и родителите в ролята си на модели за социално отклоняващо се (девиантно) поведение. Децата биха могли да бъдат повлияни от неопределен брой различни модели. Техните връстници често изпълняват тази функция, показвайки им как да се обличат, каква музика да слушат, как да говорят и да действат, и дори как евентуално да разрешават възникнал конфликт и други социални проблеми. Особено важно е да се знае, че социално обърканите младежи могат да приемат различни антисоци-ални групи като модели за подражание и специално, че те могат да се стремят да имитират други млади хора, които са с висок ранг в бандата. Влиянието на водача не се ограничава или свежда до преки команди. То се проявява много често, защото членовете, които са с относително нисък статус, просто копират поведението на своя привлекателен, с по-висок статус, водач. Джо може да започне да носи около врата си златна верига, само защото вижда, че Дюк, водачът на бандата, има такава верига. А може дори да започне да се разхожда с важен вид, имитирайки своя престижен приятел. Това, което е много по-сериозно и по отношение на което обществото е сериозно загрижено, е, че Джо би могъл, освен това, да подражава на Дюк и що се отнася до неговото пушене на кокаин, както и до други противозаконни постъпки.
Децата могат също така да използват като модели и своите собствени родители и, съвсем не изненадващо, изследванията сочат, че някои антисо-циални малчугани са подражавали буквално на своя социално отклоняващ се родител. Кеймбриджският проект на ... ни дава доста подкрепящ пример. Значителен брой от лондонските момчета, които са се „сдобили" с криминални досиета до времето, докато станат младежи, са имали родители, осъждани за закононарушителство преди синовете им да достигнат юношеска възраст.
... ни напомня обаче, че не всеки социално отклоняващ се баща трасира за сина си пътя, който той трябва да следва. След като идентифицира в извадката си масачузетските бащи, които са алкохолици или имат криминални досиета, тя установява, че повече от половината от специално тези конкретни мъже имат също така и престъпни синове. Независимо от това, налице са и други фактори, които модерират вероятността тези момчета да имитират и повтарят антисоциалния начин на живот на възрастните. Малчуганите биха били значително по-малко склонни да станат закононарушители ако техните социално отклоняващи се бащи са по-топли към тях, а самите те поддържат добри и по-тесни взаимоотношения с майките си. Около половината от момчетата с емоционално студени, социално отклоняващи се бащи, стават престъпници. За разлика от само около една пета от момчетата, чиито бащи са също престъпници и/или алкохолици, но са топли и обичливи към синовете си. Ако някои от антисоциалните бащи служат като модели за своите синове, това влияние очевидно се изявява само при специални, ограничени обстоятелства.
Някои условия, които се отразяват върху влиянието на модела. Получените от резултати заслужават по-нататъшно обсъждане. Те най-малко показват, че децата не винаги имитират нечии други действия и постъпки; очевидна е необходимостта от наличието и на други условия, които да накарат малчуганите да бъдат готови за последване примера на даден модел. Нека поразсъждаваме малко върху това, какви биха могли да бъдат някои от тези улесняващи и стимулиращи условия.
Предразположението да действаме по подобен начин. Една приемлива или поне допустима вероятност е лицата, наблюдаващи един модел, да са доста склонни да имитират поведението на модела ако те вече са предразположени да се държат по начина, по който се държи самият модел. Малчуганите от извадката на ..., които очевидно копират своите девиантни бащи, може предварително да са имали доста силни антисо-циални склонности. В края на краищата, бащите им са били студени към тях и в чести конфликти с майките им.
Лабораторните експерименти също сочат значението на такова предразположение към следване примера на модела. В поне две проучвания децата, които наблюдават как агресивен възрастен напада някого, са особено склонни да имитират поведението на възрастния ако са били току що фрустрирани. Препятстването съвсем несъмнено увеличава агресивните им тенденции по такъв начин, че те са вече лесно податливи на агресивния модел на възрастния. Извън лабораторията малчуганите, които са изложени на чести фрустрации и грубо родителско отношение, могат много лесно да се изпълнят с готовност за подражание на антисоциалното поведение на своите социално отклоняващи се бащи.
Властта на модела над наблюдаващото дете. За несъмненото влияние на масачузетските социално отклоняващи се бащи върху техните синове може да допринася още един фактор. Помислете как синовете може да са наблюдавали своите студени и груби родители. Може би малчуганите жадуват за обичта и подкрепата на бащите си, а може би понякога тези мъже да са и действително по-нежни към децата си. Те обаче по всяка вероятност много по-често фрустрират и наказват своите синове. Ако е така, момчетата биха могли да гледат на бащите си като на източници както на възнаграждения, така и на наказания, и по този начин - като на личности, имащи значителна власт над тях. Това именно демонстрират чрез своите експерименти .... Те установяват по безспорен начин, че възрастните, упражняващи власт в този смисъл, т. е. раздаващи както възнаграждения, така и наказания, са особено подходящ модел за имитиране от малките деца, които са зависими от тях.
В обобщение на главата за развитие на склонност към насилие трябва да се отбележи, че общото (или поне преобладаващо) становище, че корените на постоянстващите антисоциални видове на поведение могат да бъдат проследени в много (но вероятно не във всички) случаи до детските влияния и въздействия, е получило значителна емпирична подкрепа. Тази глава резюмира изследванията, изучаващи пътищата, по които преживяванията както в семейството, така и с връстниците, може да се отрази върху развитието на подчертано силни агресивни предразположения. Обсъждането се фокусира в значителна степен върху ефектите на единични променливи като например наказателността на възрастната обгрижваща фигура, но подчертава същевременно (1) че влиянието на който и да бил фактор върху развиващото се дете обикновено зависи от други условия, които също могат да са налице по това време, и (2) че родителите, които са лоши към децата си по един начин, са склонни да се отнасят лошо към своите деца и по много други начини. Това е мнението на ..., което си позволявам нескромността да споделя. Първите разгледани променливи могат да бъдат считани като пряко опериращи или въздействащи върху малките деца влияния. Започва се с поглед върху възнагражденията за агресия и се отбелязва, че тези възнаграждения могат да имат много по-общ ефект, отколкото повечето родители осъзнават това. Така, когато възрастните хвалят синовете си затова, че отвръщат на удара с удар, съществува голяма вероятност, освен ако не са изключително внимателни, те да заздравят и подсилят общите агресивни тенденции у своите деца. Подрастващите са очевидно податливи също и на възнагражденията от страна на връстниците си. Тези влияния са също предмет на кратко обсъждане. По-нататък бива изтъкнато, че агресията на малчуганите може да бъде подкрепена от реакциите на техните жертви по поне два различни начина: (1) жертвите могат да спрат да дразнят или безпокоят агресора (нападателя) и по този начин да подкрепят отрицателно неговите действия; и/или (2) болката и страданието на жертвите могат да бъдат удовлетворителни, особено ако по същото време агресорите са силно емоционално възбудени, така че извършените от тях нападения биват подкрепени положително.
Обгрижващите фигури могат също да спомогнат за стимулиране на детската агресивност чрез излагане на своите малки подопечни на повтарящи се, определено неприятни условия. Въпреки че онези, които малт-ретират своите деца, са склонни да го вършат по най-разнообразни начини, обсъждането в тази глава отграничава отхвърлянето от страна на възрастните и тяхното грубо отношение към подрастващите като им отделя специално внимание. Специално внимание, успоредно с това, се отделя и на моделите на детското малтретиране, при което се подчертава необходимостта от прилагането на мултидисциплинарен подход за разрешаването на този проблем. Много от неприятните ефекти, които се приписват на телесното наказание рег зе, могат в действителност да бъдат причинени от съчетаването на плескането, например, с други условия и състояния като, да речем, родителската непоследователност. Наличните изследвания сочат, че телесното наказание (и изобщо налаганите със сила методи на дисциплина) може да бъде по-ефективно и може да има по-малко злополучни странични ефекти, отколкото е всеобщо прието да се предполага, ако то се прилага (1) последователно, (2) с адекватно обяснение на децата защо биват наказвани, (3) преди децата да са получили достатъчна „порция" удоволствие от неодобреното поведение и (4) когато са налице очевидно привлекателни одобрени алтернативи.
Предложеният от ... анализ на социалното научаване за развитието на агресивността по време на детството е резюмиран в главата като начин за интегриране на представените наблюдения. Тази формулировка приема, че социалните условия като например мизерията, които обикновено се свързват с нарастването на антисоциалното поведение, действат главно чрез влиянието върху отношението на обгрижващите фигури към техните деца. Той твърди също така, че родителите на силно агресивните и/или антисоциални малчугани са типични лоши „мениджъри", които нито съветват, нито контролират ефективно агресивното поведение на своите деца и които наред с това не успяват да подкрепят по съответен начин тяхното просоциално поведение. ... твърди също, че децата на такива родители обикновено не притежават социални умения, освен да бъдат агресивни и че, като последствие, те по правило биват отхвърляни от своите нормални връстници и срещат значителни затруднения в училище.
Главата завършва с кратък обзор на някои непреки влияния върху детската агресивност. Най-голямо внимание се обръща на вероятната роля на т. нар. разбити домове и се цитират доказателства, сочещи, че в много случаи вероятността за нарастване на детската агресивност се дължи не толкова на семействата с един родител (обикновено майка), колкото на родителския конфликт. Накратко се разглежда и моделирането, при което децата имитират действията на другите. Заключението е в подкрепа на предположението, че малчуганите са особено склонни да подражават на чуждото поведение тогава, когато са вече предразположени да действат по начина, по който действат моделите и когато същите тези модели имат значителна власт над децата.
