ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА
За Вас учители: Училището и превенцията на асоциалните прояви
По време на прехода, който протича в наши дни в страната ни, училището има сериозна нужда да бъде подпомагано във възпитателната си дейност. Сега липсва достатъчно съгласуваност и координация между институциите, чиято работа е свързана с него. Всички възпитателни институции имат вина за разрастването на асоциалните прояви на учениците. Когато възпитателните функции и задачи не са конкретизирани и диференцирани, асоциалните прояви на учениците се мултиплицират и се разнообразяват формите им на проявление.
Някои от причините за девиантното поведение на децата са свързани със сериозни недостатъци и в цялостната педагогическа дейност на българското училище. Най-важните от тях са: неефективна превантивна възпитателна работа в училище; сериозни пропуски в организирането на свободното време на учениците; насищане на всекидневието в училище с напрежение, деструктивизъм и конфликти; прехвърлянето на отговорности към други институции; липса на значими акценти в учебно-възпитателната дейност за формиране на правната култура на учениците и пр. Констатацията за известна незаинтересованост от страна на училището по въпросите за асоциалните и антисоциалните прояви на учениците е обезпокоителна.
По данни на НСИ асоциалните прояви на учениците обхващат бягствата от училище и дома, скитничеството, просията и употребата на алкохол. Изключително сериозни са сведенията, които показват, че немалък брой от децата проституират.
Тенденцията за значителното разрастване на младежките наркомании вече е обект на държавна политика. С всяка изминала година намалява началната възраст, от която започва употребата на психоактивни вещества. По данни на Националния съвет по наркотични вещества у нас през 2002 г. има регистрирани 10-годишни деца, които употребяват хероин.
От престъпленията, извършени от малолетни и непълнолетни, най-голям е броят на кражбите, грабежите, нанасянето на телесна повреда, кражбите на МПС и блудствата.
Анализът на статистическите данни за извършените асоциални прояви на деца говори за сериозни пропуски в дейността на всички институции, пряко или косвено ангажирани с възпитанието на децата.
Въпросът за превенцията на детските асоциални прояви в училище и за диференцирането на неговите специфични отговорности, както и ролята във взаимодействието му с другите институции (семейство, МКБППМН, полицейски служби, локалната общинска администрация и пр.) не може да бъде подценяван. Необходим е оптимално действащ модел за взаимодействие между всички ангажирани институции за предпазване на децата от деформации в ценностната система, както и от извършване на асоциални прояви.
Усилията на обществото ни се насочват не само към постигане на ефикасна корекционно-възпитателна дейност, но и към резултатна превантивна дейност. Налага се тя да започва още от най-ранна детска възраст.
Възпитателният потенциал на българското училище за превенция на детското асоциално поведение до голяма степен се блокира от действието на неблагоприятни фактори в обществото ни, породени от мащабните социални трансформации в него и неефективната дейност на множество други институции. Твърде много са предизвикателствата и трудностите в реализацията на възпитателната дейност в училище. Това съвсем не означава, обаче, че именно професионалистите трябва да се разколебаят в поемане на отговорности.
Като се спазва принципа за „минимално необходимата промяна", с поставяне на акценти дори само на най-важните за съвременната ситуация моменти във възпитателната дейност, би могло да се даде възможност да се активизират ресурсите за самоорганизация и оптимално функциониране на училищната институция. Тези акценти са свързани най-вече с навременната и хуманно ориентирана реакция при откриване на началните симптоми на проблеми в детското поведение, стимулиране на отговорността у учениците, помощ при формиране на конструктивни стратегии за справяне на учениците в условията на силна фрустрация и стрес.
Не бива да се пренебрегва необходимостта от диференциране на превантивната възпитателна дейност във връзка с разнообразните форми на девиантно поведение на учениците. За съжаление българското училище все още като че ли остава встрани от изключително опасния проблем за наркоманиите и токсикоманиите сред децата и младежите. Наблюдава се непрофесионално отношение по въпроса за мащабното разпространение на наркоманиите и пренебрегване на последиците от тях. Налице е екстериоризация на проблема в мисленето на ученици, учители, училищна администрация - „проблем може да има, но другаде - при нас -не". Особена тревога предизвиква прикриването на съществуващия проблем в отделни училища, поради „загриженост" за техния имидж в обществото. Вярно е, че разрешаването на проблема с превенцията на наркоманиите трябва да се осъществява на базата на глобален подход, при който всички структури в социалната система бъдат ангажирани и да поемат своята отговорност. Тъй като броят на наркоманите в България се увеличава главоломно, епидемично, злоупотребата с психоактивни вещества и алкохол сред децата и подрастващите се превръща в национален проблем, в заплаха за интелектуалния и генетичния потенциал на нацията, е необходимо всяка институция да конкретизира и диференцира специфичните си функции и задачи в разрешаването на проблема.
Основните акценти в превантивната възпитателна дейност, са свързани с:
• преодоляване на т.нар. екзистенциален вакуум на младите. Не бива да се забравя, че реформирането на индивидуалните концепции за смисъла на човешкото съществуване представлява основата за активизирането на вътрешноличностните ресурси на отделния човек за саморегулация и самоорганизация. Училището разполага с добри възможности за стимулиране и насочване на учениците към по-задълбочено осмисляне на собственото им битие, на конкретните житейски ситуации, в които те попадат, както и на обстоятелствата, които не могат да се променят и към които е необходимо да се адаптират чрез изграждане на конструктивни стратегии за справяне;
• обогатяване на познанията на учениците за последиците от употребата на психоактивни вещества, за основните начини, чрез които рискуват да се пристрастят към тях и пр.;
• формиране на умения на учениците за ефективно преодоляване на негативен натиск от външни фактори (приятелски кръг, пласьори на дрога и пр.), изграждане на вътрешноличностни правила и критерии на децата за възприемане и оценка на себе си и на другите, развитие на умения за самостоятелно и конструктивно разрешаване на лични проблеми, формиране на емоционална устойчивост и резистентност на децата в условията на силна фрустрация и стрес;
• преодоляване на твърде разпространената в „модерното общество" т. нар. „потребителска екзистенция", при която смисълът на човешкия живот се търси и намира единствено в консумирането и в материалното благоденствие. Чрез възпитанието в училище може да се поощрява изграждането на активен и здравословен начин на живот.
Повишаването на ефективността на училищното възпитание за преодоляване на девиантността сред подрастващото поколение предопределя, необходимостта от осъвременяване на професионалната подготовка на учителите в това отношение, а това от своя страна обуславя създаването на по-оптимални педагогически условия за реализирането на конкретна и целенасочена превантивна и възпитателна дейност.
Ученически екипи за превенция
Обучението и възпитанието са двете основни функции на училището. В съвременното училище обаче усилията на преподавателите са съсредоточени повече в това да дават знания, отколкото да възпитават. По отношение на превенцията на проблемите, свързани с употребата на психоактивни вещества може да се каже, че тя страда от системна липса на ресурси (финансови, времеви, информационни, човешки). При реализирането на конкретна превантивна програма е редно да се ангажират всички в училище - учители, ръководство, педагогически съветник, медицинска сестра, охрана, ученици и др., но никой не възприема превантивната програма като цялостна отговорност на училището.
Става дума за провеждането на поредица от семинари с различни обучителни модули, които включват предварително подбрани средношколци на възраст от 15 до 18 години.
Основната цел на програмата е сформиране на екипи за превенция сред връстници, т.е. връстници обучават връстници и обучаването им.
За реализирането на целта екипът си поставя няколко задачи: изграждане на младежки умения и комуникативни способности сред участниците; формиране на самостоятелни позиции и ангажираност по проблемите на наркоманиите; мотивация на участниците за самостоятелна работа и създаване на доброволни ученически екипи; подготовка на участниците за следващите етапи на програмата - специализирано обучение на експерти в областта на наркоманиите, обучение и специфични умения за превенция сред връстници.
Обучението е изградено на основата на четири модула- ЛИДЕРСТВО", „ГРУПОВА ДИНАМИКА", „КОМУНИКАЦИЯ" и „ПРЕВЕНЦИЯ НА ЗЛОУПОТРЕБАТА С ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА СРЕД ВРЪСТНИЦИТЕ". Всеки от модулите бе разделен на теми по основните знания, необходими за успешната работа на участниците сред техните връстници. Използваните интерактивни методи дават възможност на преминалите курса да усвоят знания и да създадат лидерски умения, като същевременно изградят у себе си отношение към целите на програмата.
Анализ на учебните модули:
Модул „ЛИДЕРСТВО"
♦ ТЕМА „ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА"
Изясняването на качествата, които е необходимо да притежава добрият лидер, дава възможност на обучаваните да изградят критично отношение към проблематиката и да съотнесат наученото към собствените си възможности и досегашни умения. Темата разглежда младежкото лидерство както в аспекта на подпомагането и взаимопомощта между връстници, така и в аспекта на организация и мотивиране на доброволни групи.
♦ ТЕМА „ТИПОВЕ ЛИДЕРИ"
Информацията за различните лидерски стилове и възможните резултати и рискове при прилагането им предлагат на участниците сами да подбират според конкретните нужди и ситуации тези, които ще оптимизират дейността - своята и на групите, с които работят.
Модул „ГРУПОВА ДИНАМИКА"
♦ ТЕМА „ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА ГРУПИТЕ"
Знанията за обективните процеси в групата, дават възможност на учениците, поставени в лидерска позиция сред съучениците си и приятелите си, да формират и ефективно да ръководят различните целеви групи, обхванати от целите на проекта.
♦ ТЕМА „РОЛИ В ГРУПАТА"
Многообразието във функционалното структуриране на неформалните групи често поставя участниците в ситуация на „невидим" конфликт. Доброто и навременно разпознаване на „ролите", в които влизат участниците, гарантира превръщането на стихийно възникнала група в група от емоционално близки съмишленици.
♦ ТЕМА „ФОРМАЛНА И НЕФОРМАЛНА ГРУПА"
Тя разкрива особеностите на всяка една от двата вида групи: при тяхното сформиране, структуриране, начини за вземане на решения, целевите послания, излъчвани от групата, специфичните им „плюсове" и „минуси". Темата засяга и въпросите на общуването във формалната среда на класа и училището, както и формирането на групи от съмишленици, които да се развият като екип от доброволци.
♦ ТЕМА „ЕКИП"
Екипът се разглежда като специфичен тип група с характерни функционални и структурни особености. Акцентът при разработването на те мата е поставен върху сформирането на училищни екипи за превенция на наркомании, както и върху съвместната работа на ученици с учители, с педагогическите съветници и медицинските специалисти в училищата.
Модул „ОБЩУВАНЕ"
♦ ТЕМА „ОБЩУВАНЕ"
Цели се създаване на комуникативни умения у подрастващите и повишаване на ефективността при общуването им с връстниците. Предвидено е и формирането на умения за представяне на информация пред съученици, които следва да бъдат подробно развити в следващите етапи на проекта.
♦ ТЕМА „КОНФЛИКТИ"
Специфичните особености и трудности при общуването с ученици с рисково поведение налагат създаването на специализирани комуникативни умения, които да се използват при възникване на конфликтни ситуации. Доброто усвояване на уменията за емпатично общуване от учениците ще им позволят да бъдат по-добре приети от връстниците си. Темата обхваща начални знания в областта на конфликтите, умения за работа в конфликтни ситуации и практически похвати при работа със съученици.
Модул „ПРЕВЕНЦИЯ НА УПОТРЕБАТА НА ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА СРЕД ВРЪСТНИЦИ"
♦ ТЕМА „ВИДОВЕ ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА"
Участниците бяха запознати с видовете психоактивни вещества, видовете наркотични вещества, с начина на приемане и въздействието им.
В процеса на работа бяха изложени и диференцирани термини: психоактивни вещества; наркотични вещества; употреба; злоупотреба; зависимост; толеранс; абстиненция; лечение
♦ ТЕМА „ФАКТОРИ ЗА УПОТРЕБАТА НА ПСИХО-АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА"
При разглеждането на факторите за употребата им се акцентира на сюжетноролеви игри. Младежите бяха целенасочено поставени в различни ситуации с цел изграждане на лидерски умения и формиране на самостоятелни позиции.
♦ ТЕМА „ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАВИСИМОСТИ И ВИДОВЕ КОМУНИ"
На семинарите се разяснява необходимостта от комплексния подход при лечението на зависимости, както и мястото на терапевтичните комуни в процеса на лечението на зависимости.
♦ ТЕМА „ОБЩУВАНЕ ПРЕД АУДИТОРИЯ"
Цели се създаването на комуникативни умения и повишаване на ефективността при общуването, формират се основни умения за представяне на информация пред аудитория.
♦ ТЕМА „КОНСТРУИРАНЕ НА ПРЕВАНТИВНА ПРОГРАМА"
Участниците конструират, разработват и тренират бъдещите превантивни програми.
Цели се постигане на добра мотивация на учениците. Висока е и оценката на педагозите, направили подбора на участниците. Мотивацията бе важен фактор за преодоляване на трудностите, предизвикани от необичайно големия брой на обучаваните.
След преминаване на втория курс по наркомании се установи увеличаване на интереса и желанието за работа. Важно е да се знае, че част от участниците сами ще отпаднат при реалната практика поради различни личностни и социални причини. Предполагаме, че добро сработване на екипи по места, съобразно очакванията на програмата на територията на Пловдив ще има поне 10 сигурни малки екипа, на които може да се възложи сериозна превантивна дейност сред учениците.
Методи на обучение
Основната тежест на програмата бе насочена към групова работа (част от ученията се затвърждаваха в т.нар. „малки групи") и нетрадиционни, интерактивни методи: сюжетно-ролеви игри; дискусии; оценъчни форми; пресконференции; пленарни занятия.
Така бе постигната основната цел на програмата, а именно - сформирането на екипи ОТ ВРЪСТНИЦИ за ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ЗЛОУПОТРЕБА С ПСИХО-АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА.
Злоупотреба с психо-активни вещества сред връстници
Курсистите оцениха положително използваните методи и бързо се ~адаптират към тях. Това предполага добри резултати и в следващия етап на подготовката им - обучение, водено от експерти.
Някои от участниците не оцениха достатъчно високо собствената си изява по време на обучението. Това в голяма степен се дължи на твърде малката продължителност на курса и големия брой обучавани, съответно на невъзможността за преодоляване на всички бариери, особено по време на пленарните занятия.
Екипът от обучители дава много добра оценка на протичането на обучението в тази му част. Поставено е началото. Необходимо е дейността да продължи и да се проследи развитието на познанията и способностите на участниците в курса, както и действителния им принос по време на превантивната им работа с техните връстници за ограничаване на употребата на психо-активни вещества.